=:)

Нямам идея как да започна. Дори отидох да си хвърля душ,изпълних няколко феноменални арии и все още никакво вдъхновение. Явно днес Аз-ът ми не е в кондиция.
Нямам идея как да озалгавя блога. Не очаквах,че да си кръстник е толкова трудно. Мина се от "ЗаразноЗло" към ... Плювалник, Кречетало, Купа пълна с пуканки, Език пред зъбите, Happy Smile, Бесило, Мусака,Angel vs Hell, Пътник (и още куп близки едно до друго имена)... за да се стигне до Ин-ян. Харесва ми идеята за двойствеността. Всичко е фрагментирано.
Котката има 1бр. опашка, 4бр. крака, 1бр. туловище, 1бр. глава.
В един стандартен дом има хол,куння,спалня,WC+баня (и неопределене брой второстепенни къчета).
Нямаше да познаваме лицето на войната, ако го нямаше нейният враг "мирът".
Как щеше да посочиш "мъж", ако си нямаше на идея какво е "жената"?
А най-забавно е,когато чуя "Аз съм добър/лош човек." Лъжец. Ти не си нито бял, нито черен. Ти си сив. Аз съм сив. Може да си бил по-светличък по някое време,след което да си хванал тен, но се променяш постоянно. Душите ни не са съставени от хомогенна смес. Човек е арена на двубоя между светлото и тъмното. Рефер - няма. Правила - няма. Край - няма.
Това прави съществуването ни интересно. Ние се променяме, растем, крещим. Имаме идеи, мечти, емоции, чувства,инереси. Ние сме кълба от нервни възли. Ние сме ... хора?

Сещам се за нещо подходящото от Пратчет:

"Трябва да се поддържа равновесие. Не бива да се стараеш да бъдеш добра вещица или зла вещица. Няма да успееш, поне не за дълго. Можеш да бъдеш само вещица, и то ако напрягаш силите си докрай."
Из Господари и господарки