Рецепта за създаване на душа

Къде свършва свободната ни воля и започва предначертаното? Всичко ли е в наши ръце? Има ли нещо в ръцете ни? Същестува ли избора или хода на пешката е предопределен преди партията да е започнала? Дали черната/бялата фигурка съзнава, че някой я движи? Въпросителните могат да продължат до безкрайност. Философстването също. Докато се намираме в материалните си пашкули надали ще знаем отговора дори на един екзистенциален въпрос. Може само да чакаме живеейки.
И един любим свръхцитат. хихи

Рецепта за създаване на душа

В началото човешката душа се определя от три фактора: наследствеността, кармата, свободната воля. Обикновено началните им пропорции са разпределени както следва : 25% наследственост, 25% карма, 50% свободна воля.
Наследственост: в началото на своя път душата е повлияна на една четвърт от качеството на гените, качеството на възпитанието, местоживеенето, качеството на жизнената среда, определено от родителите.
Карма: в началото на пътя си душата е повлияна на една четвърт от останалите от предишния живот елементи - незадоволени желания, грешки, понесени оскърбления и т.н., които неизменно присъстват в нейното несъзнавано.
Свободна воля: в началото на пътя си душата решава как да постъпва наполовина свободно.
25%,25%,50% - такива са началните пропорции. С 50% свободна воля човек впоследствие може да промени рецептата: като се освободи от влиянието на наследствеността, измъквайки се още на съвсем млади години от властта на родителите си; като се освободи от кармата си, отказвайки да се подчинява на несъзнаваните си пориви. А може и обратното - да се откаже от свободната си воля, приемайки да се превърне в играчка за родителите си и за несъзнаването си. Така кръгът се затваря. Върховен парадокс - чрез свободната си воля човек може да се откаже и от...свободната си воля.

"Империята на ангелите"
Бернар Вербер

Алтруизмът - най-висша форма на егоизма

В модерното общество самораздаването е добродетел. Трябва първо да помисля за теб, за семейството си, за приятелите, за световния мир; да броя до 10 на ум преди да се изкажа; да правя добро на другите било то за моя сметка. С други думи бъди перфектен за и заради останалите. Е, да ама не се получва. Защото всеки човек притежава качество по-силно от "ангелските" му намерения - егоизма.
Всичко се свежда до това какво искаме ние. Действията, които извършваме, са целенасочени. Винаги. Може да не го съзнаваме, но е така. Няма как да извършим нещо, от което нямаме никаква полза. Не е естествено. Да сте виждали животно аутроист? Гепард да догони антилопа, да я потупа по хълбока, за да каже: "Браво друже - 9,3сек. Напредваш. Ще влезеш във форма за Олимпиадата в UK. Е, аз дотогава ще го карам на фотосинтеза и едва ли ще съм между живите, но това е за твое добро." Да, това е често наблюдавано в природата.
Чудно как бихме се съхранили като вид, ако всички бяхме такива раздаващи се душички. Никак.
Наистина ли мислите, че няколко месечното бебе се кефи толкова много на "мама", защото тя е хубава и мирише на скъп парфюм; защото я обича. Не. Тя е източник на хранителни вещества и топлина, от която бебока се нуждае. Все тая му е дали косата й ще е руса или къдрава; дали баща му ще я нарича Елена или КуКи. Това е едно малко сладко ЕГОистче.
С развитието на лапето тази му "ценност" се задълбочава.
Дава подарък с надеждата, че жестът ще му бъде върнат (поне двойно). Прави услуга на някого със същия замисъл. Дава залък на ближния, за да не дава повод на съвестта ти да го гложди. С две думи ... търпи развитие.
Когато даряването ни кара да се усмихнем, егоизмът пак е мотивиращата сила. С всякое едно светло дело трупаме бонус точки за пред Бог. Стремим се към него. Към онази шир изпълнена с indie музика. Въртя, суча и пак до моето собствено благо стигам. Искам добра карма. Ако трябва да я постигна като помагам на другите - Ок. Те привидно печелят от този "глупак", но големията победител има право да се ухили глуповато на финала.
Нека бъдем алтруистично настроени егоисти. Май за всички ще е полезно. :)

Link it to the world
Link it to yourself

=:)

Нямам идея как да започна. Дори отидох да си хвърля душ,изпълних няколко феноменални арии и все още никакво вдъхновение. Явно днес Аз-ът ми не е в кондиция.
Нямам идея как да озалгавя блога. Не очаквах,че да си кръстник е толкова трудно. Мина се от "ЗаразноЗло" към ... Плювалник, Кречетало, Купа пълна с пуканки, Език пред зъбите, Happy Smile, Бесило, Мусака,Angel vs Hell, Пътник (и още куп близки едно до друго имена)... за да се стигне до Ин-ян. Харесва ми идеята за двойствеността. Всичко е фрагментирано.
Котката има 1бр. опашка, 4бр. крака, 1бр. туловище, 1бр. глава.
В един стандартен дом има хол,куння,спалня,WC+баня (и неопределене брой второстепенни къчета).
Нямаше да познаваме лицето на войната, ако го нямаше нейният враг "мирът".
Как щеше да посочиш "мъж", ако си нямаше на идея какво е "жената"?
А най-забавно е,когато чуя "Аз съм добър/лош човек." Лъжец. Ти не си нито бял, нито черен. Ти си сив. Аз съм сив. Може да си бил по-светличък по някое време,след което да си хванал тен, но се променяш постоянно. Душите ни не са съставени от хомогенна смес. Човек е арена на двубоя между светлото и тъмното. Рефер - няма. Правила - няма. Край - няма.
Това прави съществуването ни интересно. Ние се променяме, растем, крещим. Имаме идеи, мечти, емоции, чувства,инереси. Ние сме кълба от нервни възли. Ние сме ... хора?

Сещам се за нещо подходящото от Пратчет:

"Трябва да се поддържа равновесие. Не бива да се стараеш да бъдеш добра вещица или зла вещица. Няма да успееш, поне не за дълго. Можеш да бъдеш само вещица, и то ако напрягаш силите си докрай."
Из Господари и господарки