Телевизорите нямат глас.

Той не искаше трагичното му съществуване да бъде разгадано. Винаги се бе страхувал от писъка на отчаянието, съпътстващ го от самото създаване. Но истински се боеше при мисълта, че болката може да излезе на яве. Вик на безнадежността. Зов за помощ. Без адресат. Нужно ли бе да саботира и без друго крехките човешки усмивки?
SONY LD543i. Така се казваше според гаранционната карта. 60”кристално съвършенство. С революционен HD тунер. LED телевизор. Технологичен хищник въоръжен с всичко необходимо, за да завладее нищо неподозиращия зрител. С лъжи.
Това скъпо създание имаше една единствена мечта. Да избухне. Не го бе грижа как ще дойде краят. Дали мистериозен дим ще го обвие в резултат на късо съединение или ще бъде от първите жертви на земетрсението? Беше му напълно апатично. Важна бе финалната цел. Да, знаеше, че мигновенно ще бъде наследен от нова фабрика за лъжи, но предпочиатеш гузната съвест да го напусне възможно най-скоро. Все още таеше надежда, че може да се класира за рая на машините.
Беше хронично болен и нямаше лек,облекчаващ агонията. Искаше грозна кафява бразда да мине през цифровата му повърхност. Надяваше се високоговорителите да избълват река от цинизми. Само ако можеше да повърне. Щеше да залее целия хол с цялото зловоние, на което без способен. Трябваше да ги отврати. Не бива да го гледат повече с тези хипнотизирани очи, отворени за псевдоистини. Налагаше се да бъде грозен и отблъскващ.
Робството е изчезнало завинаги. Това бе една от измамите, които многократно бе изричал. Ако не слуга без права, какво бе той? Мисълта да показва празнословен министър-председател, жадни за известност бездушни лица, кървави улици и осакатени деца; да изрича лъжливи обещания и пошли чалга текостове. Не бе ли той роб на създателите си. Телевизорите нямат глас. Поне не свой.
Знанието, че е създаден, за да убива мозъчни клетки, да гали нежно човешките мозъци, докато станат по-гладки от ледена пързалка, го съсипваше. Това бе единственото му предназначение. Как се живее така?
С всяка изминала секунда частите се изхабяваха, ставаха по-чувствителни. Сякаш усещаха еднопосочния път, по който са поели. Той вървеше решително по него и очакваше с трепет технологичната си смърт.
Нямаше търпение китайската самота от ново поколение да се озове на сметището!

Ако имаха...

Ако имаха глас, биха си направили опело приживе.
Ако имаха ръце, биха изтръгнали чрез сепуко черните си органи.
Ако имаха крачета, биха закрачили смело към Гранд каньон, края на Света на Диска или най-близкия небостъргач.
Ако имаха душа...не биха се родили учебници.

Столетов...не,благодря

Пред 366 дни реших да видя що за чудо е да се празнува 3ти март на връх Столетов.
Понеже живея близо до епицентъра на събитието (Казанлък) имаше организиран безплатен транспорт. Ако изключим мегаблъскането за места, всичко беше О.к.
Истинското оливане бе там на Балкана, където "България цяла наз гледа". Не знам от къде да започна. Усещането е уникално. То не беше викане "Насам българи - най-вкусните български кюфтета и кебапчета тук"; не бе свирене на нещо, което за мен си бе жива чалга. Сякаш всички търговци на български, руски, европейски знаменца се бяха изсипали точно там. Разбираемо. Заиграването с БГ сантимента им докара добър оборот.
Нахвърленото дотук не е нищо особено. На повечето празници тези фактори си присъстват.

Но нямаше как да не се издразня на:
- превърнатия в политическа трибуна връх. Имаше много вълнуваща реч произнесена от ex-соц дамата Е. Масларова, обещаваща световен мир подкрепен от 100% увеличение на пенсиите;
- знамената "България на 3 морета" издигнати от ВМРО бяха меко казано дразнещи. Имах усещането, че всички сподвижници на партията бяха там и всеки бе въоръжен с поне 2 такива знаменища. Постоянното им врякане от сорта на "...Македония ще бъде наша..." звучаха през целия ден и изобщо не досадиха с утопичната си идея.
- нямаше как да се мине и без атакисти, които за моя изненада бяха далеч по-малобройни от ВМРО колегите си. Може би затова не се разбра какви точно услуги предлагаха на народа, но и сами може да се досетим;
- скинарите - това са една любима за мен група хора. Толкова е приятно да видиш толкова стилно облечени хора ... колан в БГ разцветка, значки с българския флаг, гривни пак вдъхновени от трибагреника ни и разбира се черна тениска с образа на някой от владетелите ни и по възможност част от нея да е заета от бяло,зелено,червено (не е важно какво да е това цветно нещо, но е от изключителна важност боичките да са в точно тази последователност). Единствено тези черни/кафеви кубинки им изиграват много лоша шега и изглеждат някак недовършени модни икони; (сетих се за adidas :D)
- и на последно място мнозинството от млади хора, които са отишли там единствено и сам да се напоркат като свине (тук включваме и голяма част от горната група). Бутилката с ракия/вино бе атрибут важен за по-голямата част българи решили да почетат дедите си по подобаващ начин. Когато съдържанието на 0,5/1/2 литровия съд си заминеше от тоя свят по предназначение, гордостта на българите се повишаваше с 25% до 100%. Вярно,че подпийнали някои имаха прилика с "ордите диви", но пък им беше весело. А това е много важно за един празнуващ човек;

О, щях да забравя да спомена и многоуважаваните от мен хора, които бяха отишли просто да се снимат. Имайки 1436 почти еднакви снимки във фотото си, те доближава с едина идя по-близо до празника. Особено, когато си направил и "кокоши джуки", държейки Бг знамето в ръка. Вдъхновяващо е.

Всички тези зли думи бяха, за да ви успокоя, че сте извършили едно добро дело като не сте дали 100 лева за бензин/дизел/газ/нафта и сте почели празника у вас. Вие не сте навредили на българската природа с вредните газове, които би изпуснал лекия ви автомобил от точка А до Столетов. Още повече, че сте запазили определена сума за по-разумни цели във вашия семеен бюджет.

В заключение... Седейки в иглу обвити с кандаското знаме от новозеладнска вълна, ядейки суши, докато слушате Anouk и съзерцавате някакъв индиански тотем, но останали насаме със себе си, вие бихте прекарали празника доста по-празнично.

П.П.Честит празник с леко закъснене от 2,53 часа.