Черен лебед ще долети тази зима.

Социално слаб манталитет

Начинът на съществуване във филма Precious е близък до битието на голяма част от нашите роми. Не мога да кажа идентичен, защото с българските социални помощи би било невъзможно да ядеш свински джолан за вечеря. Смисълът на живота за тези хора се изчерпва с получването на "месечното възнаграждение". Отстрани може и да изглежда жалко, но за тях не е. Да ти дават пари за това, че си постигнал доброволната вегитация на мозъка ти, е съблазнително. Получаваш банкнотите, защото дишаш на територията на дадена държава. Трудно е да убедиш такъв "щастливец", че не това е начинът. Не можем да говорим за развитие при хора мислещи единствено за цигари; пиене; чукане;храна (може "приoритeтите" да не са в посочената последователност).
Има ги и тези "черни овеце", които въпреки заобикалящата ги измет искат да постигнат нещо, да се оттласната от дъното с пластмасови бутилки и найлонки за еднократна употреба. Такъв човек е Precious. Тя е изстрадала прекалено много за 16те си години на този свят. И не се е отказала. Въпреки майка си... не мога да си представя как е възможно една майка да изсипва цялата жлъч натрупана в скапания си живот към дъщеря си; да мразиш собствената си плът и кръв за това, че не е взела са пример жалкото съществува пред телевизора с манджа в скута.
Вероятно има част от ромите, които искат нещо от живота, имат мечти. Ние ги отказваме. Преубедеността е палачът. Когато видят цвета ти, колко българи ще те наемат за продавач? Имат ли тези хора стимул за развитие? Главата на борбеността им е отсечена на гилотината още в детска възраст. Те учат в различни училища. Учат на различен език. Различни са. Това е то да си чумав.
Не знам колко време ще е нужно, за да станем едно цяло. Десетилетия...много десетилетия? Но знам, че това е временно. Един ден това ще се случи... геновците ще бъдат редом с нас в елитните училища, в скъпите заведения, в Парламента. И няма да са единици.
Всичко е въпрос на време.

Прешъс (2009)