петък, 26 февруари 2010 г.

Алтруизмът - най-висша форма на егоизма

В модерното общество самораздаването е добродетел. Трябва първо да помисля за теб, за семейството си, за приятелите, за световния мир; да броя до 10 на ум преди да се изкажа; да правя добро на другите било то за моя сметка. С други думи бъди перфектен за и заради останалите. Е, да ама не се получва. Защото всеки човек притежава качество по-силно от "ангелските" му намерения - егоизма.
Всичко се свежда до това какво искаме ние. Действията, които извършваме, са целенасочени. Винаги. Може да не го съзнаваме, но е така. Няма как да извършим нещо, от което нямаме никаква полза. Не е естествено. Да сте виждали животно аутроист? Гепард да догони антилопа, да я потупа по хълбока, за да каже: "Браво друже - 9,3сек. Напредваш. Ще влезеш във форма за Олимпиадата в UK. Е, аз дотогава ще го карам на фотосинтеза и едва ли ще съм между живите, но това е за твое добро." Да, това е често наблюдавано в природата.
Чудно как бихме се съхранили като вид, ако всички бяхме такива раздаващи се душички. Никак.
Наистина ли мислите, че няколко месечното бебе се кефи толкова много на "мама", защото тя е хубава и мирише на скъп парфюм; защото я обича. Не. Тя е източник на хранителни вещества и топлина, от която бебока се нуждае. Все тая му е дали косата й ще е руса или къдрава; дали баща му ще я нарича Елена или КуКи. Това е едно малко сладко ЕГОистче.
С развитието на лапето тази му "ценност" се задълбочава.
Дава подарък с надеждата, че жестът ще му бъде върнат (поне двойно). Прави услуга на някого със същия замисъл. Дава залък на ближния, за да не дава повод на съвестта ти да го гложди. С две думи ... търпи развитие.
Когато даряването ни кара да се усмихнем, егоизмът пак е мотивиращата сила. С всякое едно светло дело трупаме бонус точки за пред Бог. Стремим се към него. Към онази шир изпълнена с indie музика. Въртя, суча и пак до моето собствено благо стигам. Искам добра карма. Ако трябва да я постигна като помагам на другите - Ок. Те привидно печелят от този "глупак", но големията победител има право да се ухили глуповато на финала.
Нека бъдем алтруистично настроени егоисти. Май за всички ще е полезно. :)

Link it to the world
Link it to yourself

1 коментар:

  1. "Гепард да догони антилопа, да я потупа по хълбока, за да каже: "Браво друже - 9,3сек. Напредваш. Ще влезеш във форма за Олимпиадата в UK. Е, аз дотогава ще го карам на фотосинтеза и едва ли ще съм между живите, но това е за твое добро."

    Хааха Това беше убиец, много се смях!
    Иначе си прав.
    Интересен блог, но както виждам още прохождащ.
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване