Всичко се свежда до това какво искаме ние. Действията, които извършваме, са целенасочени. Винаги. Може да не го съзнаваме, но е така. Няма как да извършим нещо, от което нямаме никаква полза. Не е естествено. Да сте виждали животно аутроист? Гепард да догони антилопа, да я потупа по хълбока, за да каже: "Браво друже - 9,3сек. Напредваш. Ще влезеш във форма за Олимпиадата в UK. Е, аз дотогава ще го карам на фотосинтеза и едва ли ще съм между живите, но това е за твое добро." Да, това е често наблюдавано в природата.
Чудно как бихме се съхранили като вид, ако всички бяхме такива раздаващи се душички. Никак.
Наистина ли мислите, че няколко месечното бебе се кефи толкова много на "мама", защото тя е хубава и мирише на скъп парфюм; защото я обича. Не. Тя е източник на хранителни вещества и топлина, от която бебока се нуждае. Все тая му е дали косата й ще е руса или къдрава; дали баща му ще я нарича Елена или КуКи. Това е едно малко сладко ЕГОистче.
С развитието на лапето тази му "ценност" се задълбочава.
Дава подарък с надеждата, че жестът ще му бъде върнат (поне двойно). Прави услуга на някого със същия замисъл. Дава залък на ближния, за да не дава повод на съвестта ти да го гложди. С две думи ... търпи развитие.
Когато даряването ни кара да се усмихнем, егоизмът пак е мотивиращата сила. С всякое едно светло дело трупаме бонус точки за пред Бог. Стремим се към него. Към онази шир изпълнена с indie музика. Въртя, суча и пак до моето собствено благо стигам. Искам добра карма. Ако трябва да я постигна като помагам на другите - Ок. Те привидно печелят от този "глупак", но големията победител има право да се ухили глуповато на финала.
Нека бъдем алтруистично настроени егоисти. Май за всички ще е полезно. :)
Link it to the world
Link it to yourself
Link it to yourself
"Гепард да догони антилопа, да я потупа по хълбока, за да каже: "Браво друже - 9,3сек. Напредваш. Ще влезеш във форма за Олимпиадата в UK. Е, аз дотогава ще го карам на фотосинтеза и едва ли ще съм между живите, но това е за твое добро."
ОтговорИзтриванеХааха Това беше убиец, много се смях!
Иначе си прав.
Интересен блог, но както виждам още прохождащ.
Поздрави!