сряда, 10 ноември 2010 г.

Телефонът ми е жив.

Знаете ли какво да не можеш без музика? Много от вас биха казали "Да".
А знаете ли какво да имаш музика в телефона си, много мелодии, разнообразни; бързи и бавни; български, английски, френски и японски; комерсиални и известни единствено на моята свтла милост... и тази изкуствена джаджа създадена от homo sapience да не иска да проведе живителните сили на музиката по слушалките до моето живо (за сега) тяло.
Кошмарно е.
Наложи ми се да вървя по софийските улици без част от себе си. Не беше същото. Хората бяха по-нацупени, улиците - по-мръсни, светът - по-изтъркан.
Слушалките си работеха, телефонът ми също ,но се чуваше само инструментал. Диви китари, механични трактувания, пиано в далечината. Но това, което прави една песен жива липсваше - мъртвите инструменти са нищо без живия човешки вокал. Това, което се наложи да изтърпя толкова време беше само част от цялото.
До днес!
Днес тичах към отдалечаващия се тролейбус. Джобът ми бе отворен. LG KP500 се чувстваше добре там. Беше му топло и уютно. Като в инкубатор. Въпреки че това синтетично яйце така и не искаше да се излюпи като феникс от пепелта, и да запее отново.
Но в бързината То падна. Сблъсъкът му със студените плочки ме накара да спра.
Дали е още живо?
Не беше. За може би 3 минути. Правих, каквото ми бе по силите. Разтривах енергично батерията му, дишах в дисплея му, интубирах го.
И чудото стана.
Телефонът отново бе жив. Реших да му дам почивка и да го заредя. В топлата квартира. Сигурно се чувстваше като VIP пациент и това да де резултат...
...час по-късно.
В метрото LG издаде крясък от песента. Той искаше да сложа слушалките си докато гледам замислените лица и да му бъда отново най-добър приятел. И желанието се превърна в реалност.
Не е ли чудо? Въпреки че гравитацията ми го отне така брутално, няколко човешки стъпала бяха на сантиметри от феникса-зародиш... Явно е било писано.
Чрез живия си телефон аз станах по-жив сравнение с тази сутрин.
Животът е чудесен!

понеделник, 30 август 2010 г.

Черен лебед ще долети тази зима.

събота, 15 май 2010 г.

Florence And The Machine - Cosmic Love [Official Video]


Няма как да не споделя с вас една от най-силните песни, които някога съм чувал.
Мощта на ударите карат сърцето ми да бие лудо, а вокалите на Флорънс ме запращат в небититето.
Надуйте колонките и усетете чистата енергия.
Ако това не е космическа любов, то кое е? :)

понеделник, 10 май 2010 г.

Емоционалност



Ако не за човек на изкуството, Путин е перфектен за рекламно лице на ботокс.

P.S. Други свежи картинки може да видите в сайта www.grandoman.com

вторник, 27 април 2010 г.

Защо червенокоси?

Песента е страхотна. Видеото я прави шедьовър.
Защо обаче червенокосите са на мушка?
Свързвам ги с 2 факта:
1.Само 3% от населението на Земята е с естествена червена пигментация на косъма и се очаква до 2100г. "морковените глави" бъдат претопени от доминиращите блондита и тъмонокоси.
2.Най-голяма честота на червенокоси хора има в Ирландия.
Бас ловя, че нито едно от двете не е породило концепцията за клипа.

Като цяло клипът е перфектен.
Най-добрите моменти за мен все пак са:
1:12... с огромна усмивка.
6:43...приет, с каквато и да е емоция, но не и с усмивка.
8:25...отнася се твърдението за предходното.

P.S.Лепването на етикетче "евреи" към червенокосите не е обективно.
Умело се показват американските войници в истинската им светлина.
Браво,MIA!


сряда, 24 март 2010 г.

Edgy Voice

Имах възможността да я засека по VH1.
Харесва ми препратката към 60те и 70те.
В комбинация със сексапила върви и убийственият глас. Има нещо нетипично в него... нещо, което ме подлудява.
Може би е близостта до Anouk.

петък, 12 март 2010 г.

Lady Трупче





Днес е паметен ден. Русото ходеще зомби Lady Gaga е направила ново видео. И този път е направо стряскащо. С желанието да провокира страсти е станала съвсем, ама съвесем леко отблъскаваща. Не че досега не е била, но този път леко се е оляла.
Полуцайси - полупепелник. WTF?
Добре, че е кака Бийонсе да вдигне духа (или самолета!
Само една забележка и към нея - не е хубаво да замърсява с храна шосетата.


Поне знаем как би изглеждала булката труп в пълнометражна версия!
Не знам за вас, но гледайки я се чувствам като некрофил.

P.S. I told you she hasn't got dick! 1:10 хаха

четвъртък, 11 март 2010 г.

Малоумни или too умни въпроси от УНСС

Искам компетентновто си мнение по няколко въпроса, върху които не намирам отговор.

1. Посочете в коя дума има правописна грешка

А) нови тенденции

Б) опасен завой

В) бързи реакции

Г)точни дефиниции

Д) лирически герои

Отговор: А.??



2. Частите на речта в съвременния български език са посочени вярно в ред:

А) съществително име, наречие, глагол, прилагателно име, частица, местоимение, съюз,

член, числително име, предлог;

Б) глагол, съществително име, член, прилагателно име, наречие, местоимение, частица,

междуметие, съюз, предлог;

В) числително име, частица, местоимение, глагол, предлог, съществително име, наречие,

междуметие, съюз, прилагателно име;

Г) междуметие, съюз, числително име, предлог, глагол, частица, съществително име, член,

наречие, прилагателно име;

Д) прилагателно име, междуметие, съюз, съществително име, член, местоимение, предлог,

глагол, числително име, частица.

Отг. В. Идеи?


3. Отношенията между четящ - четял - чел - четен - четейки (независимо от подред­бата им) са като при:


a) избиращ - избирал - избрал - избиран - избирайки;


Б) извиел - извиващ - извил - извивайки - извиван;


B) открил - открит - откривал - откривайки - откриващ;


Г) правейки - правил - правещ - правел - правен;


Д) обут- обуващ - обува - обул - обувайки.


Отг. Г. Хм, въпрек че на мен всичи ми изглеждат еднакви.

вторник, 9 март 2010 г.

Социално слаб манталитет

Начинът на съществуване във филма Precious е близък до битието на голяма част от нашите роми. Не мога да кажа идентичен, защото с българските социални помощи би било невъзможно да ядеш свински джолан за вечеря. Смисълът на живота за тези хора се изчерпва с получването на "месечното възнаграждение". Отстрани може и да изглежда жалко, но за тях не е. Да ти дават пари за това, че си постигнал доброволната вегитация на мозъка ти, е съблазнително. Получаваш банкнотите, защото дишаш на територията на дадена държава. Трудно е да убедиш такъв "щастливец", че не това е начинът. Не можем да говорим за развитие при хора мислещи единствено за цигари; пиене; чукане;храна (може "приoритeтите" да не са в посочената последователност).
Има ги и тези "черни овеце", които въпреки заобикалящата ги измет искат да постигнат нещо, да се оттласната от дъното с пластмасови бутилки и найлонки за еднократна употреба. Такъв човек е Precious. Тя е изстрадала прекалено много за 16те си години на този свят. И не се е отказала. Въпреки майка си... не мога да си представя как е възможно една майка да изсипва цялата жлъч натрупана в скапания си живот към дъщеря си; да мразиш собствената си плът и кръв за това, че не е взела са пример жалкото съществува пред телевизора с манджа в скута.
Вероятно има част от ромите, които искат нещо от живота, имат мечти. Ние ги отказваме. Преубедеността е палачът. Когато видят цвета ти, колко българи ще те наемат за продавач? Имат ли тези хора стимул за развитие? Главата на борбеността им е отсечена на гилотината още в детска възраст. Те учат в различни училища. Учат на различен език. Различни са. Това е то да си чумав.
Не знам колко време ще е нужно, за да станем едно цяло. Десетилетия...много десетилетия? Но знам, че това е временно. Един ден това ще се случи... геновците ще бъдат редом с нас в елитните училища, в скъпите заведения, в Парламента. И няма да са единици.
Всичко е въпрос на време.



Прешъс (2009)

петък, 5 март 2010 г.

Никой не се присмива на Бог

Никой не се присмива на Бог,
в болницата
Никой не се присмива на Бог,
по време на война
Никой не се присмива на Бог,
когато гладува, замръзва или мизерства.

Никой не се присмива на Бог,
когато докрорът се обади след рутинен преглед
Никой не се присмива на Бог,
когато става късно, а децата все още не са се върнали от купона.

Никой не се присмива на Бог,
когато самолетът започне неконтолируемо да се тресе
Никой не се присмива на Бог,
когато види любимия човек хванал за ръка някой друг и се надява да се е припознал.

Никой не се присмива на Бог,
когато полицаи почукат на вратата и каже "Имаме лоши новини, господине"
Никой не се присмива на Бог,
когато има глад, пожар или наводнение.

Но Бог може да бъде забавен
докато слушаш шеги на негов гръб на поредния коктейл или
когато откачалките кажат "Той ни мрази" и почервеняват от яд,
а ти мислиш, че ще се задушат.

Бог може да е забавен,
когато кажеш "Той ще ти даде пари, ако се молиш по правилния начин"
когато го представяш като гений, който прави магии като Худини
или сбъдва желания като вълшебна фея или Дядо Коледа.

Бог може да бъде толкова смешен


Regina Spektor - Laughing With
Far

сряда, 3 март 2010 г.

Столетов...не,благодря


Пред 366 дни реших да видя що за чудо е да се празнува 3ти март на връх Столетов.
Понеже живея близо до епицентъра на събитието (Казанлък) имаше организиран безплатен транспорт. Ако изключим мегаблъскането за места, всичко беше О.к.
Истинското оливане бе там на Балкана, където "България цяла наз гледа". Не знам от къде да започна. Усещането е уникално. То не беше викане "Насам българи - най-вкусните български кюфтета и кебапчета тук"; не бе свирене на нещо, което за мен си бе жива чалга. Сякаш всички търговци на български, руски, европейски знаменца се бяха изсипали точно там. Разбираемо. Заиграването с БГ сантимента им докара добър оборот.
Нахвърленото дотук не е нищо особено. На повечето празници тези фактори си присъстват.

Но нямаше как да не се издразня на:
- превърнатия в политическа трибуна връх. Имаше много вълнуваща реч произнесена от ex-соц дамата Е. Масларова, обещаваща световен мир подкрепен от 100% увеличение на пенсиите;
- знамената "България на 3 морета" издигнати от ВМРО бяха меко казано дразнещи. Имах усещането, че всички сподвижници на партията бяха там и всеки бе въоръжен с поне 2 такива знаменища. Постоянното им врякане от сорта на "...Македония ще бъде наша..." звучаха през целия ден и изобщо не досадиха с утопичната си идея.
- нямаше как да се мине и без атакисти, които за моя изненада бяха далеч по-малобройни от ВМРО колегите си. Може би затова не се разбра какви точно услуги предлагаха на народа, но и сами може да се досетим;
- скинарите - това са една любима за мен група хора. Толкова е приятно да видиш толкова стилно облечени хора ... колан в БГ разцветка, значки с българския флаг, гривни пак вдъхновени от трибагреника ни и разбира се черна тениска с образа на някой от владетелите ни и по възможност част от нея да е заета от бяло,зелено,червено (не е важно какво да е това цветно нещо, но е от изключителна важност боичките да са в точно тази последователност). Единствено тези черни/кафеви кубинки им изиграват много лоша шега и изглеждат някак недовършени модни икони; (сетих се за adidas :D)
- и на последно място мнозинството от млади хора, които са отишли там единствено и сам да се напоркат като свине (тук включваме и голяма част от горната група). Бутилката с ракия/вино бе атрибут важен за по-голямата част българи решили да почетат дедите си по подобаващ начин. Когато съдържанието на 0,5/1/2 литровия съд си заминеше от тоя свят по предназначение, гордостта на българите се повишаваше с 25% до 100%. Вярно,че подпийнали някои имаха прилика с "ордите диви", но пък им беше весело. А това е много важно за един празнуващ човек;

О, щях да забравя да спомена и многоуважаваните от мен хора, които бяха отишли просто да се снимат. Имайки 1436 почти еднакви снимки във фотото си, те доближава с едина идя по-близо до празника. Особено, когато си направил и "кокоши джуки", държейки Бг знамето в ръка. Вдъхновяващо е.

Всички тези зли думи бяха, за да ви успокоя, че сте извършили едно добро дело като не сте дали 100 лева за бензин/дизел/газ/нафта и сте почели празника у вас. Вие не сте навредили на българската природа с вредните газове, които би изпуснал лекия ви автомобил от точка А до Столетов. Още повече, че сте запазили определена сума за по-разумни цели във вашия семеен бюджет.

В заключение... Седейки в иглу обвити с кандаското знаме от новозеладнска вълна, ядейки суши, докато слушате Anouk и съзерцавате някакъв индиански тотем, но останали насаме със себе си, вие бихте прекарали празника доста по-празнично.

П.П.Честит празник с леко закъснене от 2,53 часа.

събота, 27 февруари 2010 г.

Рецепта за създаване на душа



























Къде свършва свободната ни воля и започва предначертаното? Всичко ли е в наши ръце? Има ли нещо в ръцете ни? Същестува ли избора или хода на пешката е предопределен преди партията да е започнала? Дали черната/бялата фигурка съзнава, че някой я движи? Въпросителните могат да продължат до безкрайност. Философстването също. Докато се намираме в материалните си пашкули надали ще знаем отговора дори на един екзистенциален въпрос. Може само да чакаме живеейки.
И един любим свръхцитат. хихи

Рецепта за създаване на душа


В началото човешката душа се определя от три фактора: наследствеността, кармата, свободната воля. Обикновено началните им пропорции са разпределени както следва : 25% наследственост, 25% карма, 50% свободна воля.
Наследственост: в началото на своя път душата е повлияна на една четвърт от качеството на гените, качеството на възпитанието, местоживеенето, качеството на жизнената среда, определено от родителите.
Карма: в началото на пътя си душата е повлияна на една четвърт от останалите от предишния живот елементи - незадоволени желания, грешки, понесени оскърбления и т.н., които неизменно присъстват в нейното несъзнавано.
Свободна воля: в началото на пътя си душата решава как да постъпва наполовина свободно.
25%,25%,50% - такива са началните пропорции. С 50% свободна воля човек впоследствие може да промени рецептата: като се освободи от влиянието на наследствеността, измъквайки се още на съвсем млади години от властта на родителите си; като се освободи от кармата си, отказвайки да се подчинява на несъзнаваните си пориви. А може и обратното - да се откаже от свободната си воля, приемайки да се превърне в играчка за родителите си и за несъзнаването си. Така кръгът се затваря. Върховен парадокс - чрез свободната си воля човек може да се откаже и от...свободната си воля.

петък, 26 февруари 2010 г.

Алтруизмът - най-висша форма на егоизма

В модерното общество самораздаването е добродетел. Трябва първо да помисля за теб, за семейството си, за приятелите, за световния мир; да броя до 10 на ум преди да се изкажа; да правя добро на другите било то за моя сметка. С други думи бъди перфектен за и заради останалите. Е, да ама не се получва. Защото всеки човек притежава качество по-силно от "ангелските" му намерения - егоизма.
Всичко се свежда до това какво искаме ние. Действията, които извършваме, са целенасочени. Винаги. Може да не го съзнаваме, но е така. Няма как да извършим нещо, от което нямаме никаква полза. Не е естествено. Да сте виждали животно аутроист? Гепард да догони антилопа, да я потупа по хълбока, за да каже: "Браво друже - 9,3сек. Напредваш. Ще влезеш във форма за Олимпиадата в UK. Е, аз дотогава ще го карам на фотосинтеза и едва ли ще съм между живите, но това е за твое добро." Да, това е често наблюдавано в природата.
Чудно как бихме се съхранили като вид, ако всички бяхме такива раздаващи се душички. Никак.
Наистина ли мислите, че няколко месечното бебе се кефи толкова много на "мама", защото тя е хубава и мирише на скъп парфюм; защото я обича. Не. Тя е източник на хранителни вещества и топлина, от която бебока се нуждае. Все тая му е дали косата й ще е руса или къдрава; дали баща му ще я нарича Елена или КуКи. Това е едно малко сладко ЕГОистче.
С развитието на лапето тази му "ценност" се задълбочава.
Дава подарък с надеждата, че жестът ще му бъде върнат (поне двойно). Прави услуга на някого със същия замисъл. Дава залък на ближния, за да не дава повод на съвестта ти да го гложди. С две думи ... търпи развитие.
Когато даряването ни кара да се усмихнем, егоизмът пак е мотивиращата сила. С всякое едно светло дело трупаме бонус точки за пред Бог. Стремим се към него. Към онази шир изпълнена с indie музика. Въртя, суча и пак до моето собствено благо стигам. Искам добра карма. Ако трябва да я постигна като помагам на другите - Ок. Те привидно печелят от този "глупак", но големията победител има право да се ухили глуповато на финала.
Нека бъдем алтруистично настроени егоисти. Май за всички ще е полезно. :)

Link it to the world
Link it to yourself

четвъртък, 25 февруари 2010 г.

Ефектът на доминото




В 10:30 се събудих. Прещраквайки каналите се спрях на Euronews и по-точно на рубриката No Comment.
Отново Гърция. За пореден път анархистки прояви. Един от многобройните през последните години сблъсъци между полицията и цивилните. Пак кръв по тротоарите; изпочупени витрини; спукани гуми. "Започнало е" си казах.
Следващият репортаж бе за 50 000 испанци, които бяха решени да се противопоставят на новацията в пенсионната систем - вдигането на възръстта от 65 на 67 години. Мадрид долавяше усещаше гнева.
Ден по-рано чух интересна новина свързана с Турция. Заради президента проислямист генералите негодуват. Не очаквах, че мога да чуя словосъчетанието "военен преврат" през XIXв. относно демократична държава. Очаквало се напрежението да расте. Ще я видим тази работа.
В САЩ пък съобщиха за 30 фалирали банки от началото на годината.
Франция се чуди дали да не се откаже от еврото, което се срива благодарение на Гърция и Испания.
Днес всички борси отчетоха спад. Нямаше нито една зелена стрелкичка сочеща нагоре.

Дали не е започнало наистина? Краят...началото.
Преди няколко месеца гледах филма Collapse / Разруха (2009). В него се спомена, че след кризата светът няма да е същият, че началото на революцията ще бъде поставено от Гърция. Понеже човекът във филма бе леко параноичен реших, че говори врели-некипели. Но ако е прав? Ако наистина досегашната система на капитализъм се е изчерпала? Че нещо в сегашния свят е свъркано генерално не се съмнявам. Всеки го усеща. Но не мога да дефинирам кое точно.
И ако наистина Гърция е пионер по принципа на доминото следваме ние, Запада, Света. Може пък Ванга наистина да познае,че Обама ще е последния президент на САЩ, такива каквито ги познаваме. Може САЩ да се разцепи на съставните си части. Може ... харесвам тази дума. Определено е голяма провокаторка на въображението ни.

И докато Гърция е в неизмерим икономически колапс, хората са нещастни и се борят против нещо неопределено; фирми фалират и завличат още и още души в бездната на отчаянието, аз стоя и гледам трагедията им с купа пуканки в ръка. Ужасно е ..да. Но ми е любопитно. Искам да разбера към какво ще доведе цялото това раздвижване. Каква ще бъде тази революция? Какво ще ни донесе тя? Дали ще я има? Дали най-после чувството за сбърканост ще отшуми поне временно? Дали...?

Ще видим след рекламите.

понеделник, 22 февруари 2010 г.

Заешко сърце



Това е дар, който има цена
Кой е агнето и кой ножът?

Florence + the Machine
е феноменът на Великобритания за последната година.
Стилът на това момиче е толкова различен,че истерията около албумa й Lung/Бели дробове не просто не отшумява,а се засилва...особено след спечелването на награда Brit за най-добър UK албум.
И аз изслушах албума. Не един,а безброй пъти. Howl, Rabbit Heart, Drumming Song, Cosmic Love и невероятният кавър на You've Got The Love пълнят душата.
Ще издам една "тайна" - от скоро албумът е качен и в zam*nda.net ;)

събота, 20 февруари 2010 г.

=:)

Нямам идея как да започна. Дори отидох да си хвърля душ,изпълних няколко феноменални арии и все още никакво вдъхновение. Явно днес Аз-ът ми не е в кондиция.
Нямам идея как да озалгавя блога. Не очаквах,че да си кръстник е толкова трудно. Мина се от "ЗаразноЗло" към ... Плювалник, Кречетало, Купа пълна с пуканки, Език пред зъбите, Happy Smile, Бесило, Мусака,Angel vs Hell, Пътник (и още куп близки едно до друго имена)... за да се стигне до Ин-ян. Харесва ми идеята за двойствеността. Всичко е фрагментирано.
Котката има 1бр. опашка, 4бр. крака, 1бр. туловище, 1бр. глава.
В един стандартен дом има хол,куння,спалня,WC+баня (и неопределене брой второстепенни къчета).
Нямаше да познаваме лицето на войната, ако го нямаше нейният враг "мирът".
Как щеше да посочиш "мъж", ако си нямаше на идея какво е "жената"?
А най-забавно е,когато чуя "Аз съм добър/лош човек." Лъжец. Ти не си нито бял, нито черен. Ти си сив. Аз съм сив. Може да си бил по-светличък по някое време,след което да си хванал тен, но се променяш постоянно. Душите ни не са съставени от хомогенна смес. Човек е арена на двубоя между светлото и тъмното. Рефер - няма. Правила - няма. Край - няма.
Това прави съществуването ни интересно. Ние се променяме, растем, крещим. Имаме идеи, мечти, емоции, чувства,инереси. Ние сме кълба от нервни възли. Ние сме ... хора?

Сещам се за нещо подходящото от Пратчет:

"Трябва да се поддържа равновесие. Не бива да се стараеш да бъдеш добра вещица или зла вещица. Няма да успееш, поне не за дълго. Можеш да бъдеш само вещица, и то ако напрягаш силите си докрай."
Из Господари и господарки