вторник, 23 август 2011 г.
Ново от Florence+The Machine
Брилянтната нова песен на Florence+The Machine! Не, че някога съм се съмнявал в госпожица Welch, но наистина прави ударно завръщане!!!
понеделник, 25 юли 2011 г.
събота, 2 юли 2011 г.
Björk - Crystalline
След като я чух, нямам никакво търпение исландското чудо да издаде албума си!!
Надявам се скоро да ни зарадва и с клип!
Надявам се скоро да ни зарадва и с клип!
петък, 1 юли 2011 г.
Телевизорите нямат глас.
Той не искаше трагичното му съществуване да бъде разгадано. Винаги се бе страхувал от писъка на отчаянието, съпътстващ го от самото създаване. Но истински се боеше при мисълта, че болката може да излезе на яве. Вик на безнадежността. Зов за помощ. Без адресат. Нужно ли бе да саботира и без друго крехките човешки усмивки?
SONY LD543i. Така се казваше според гаранционната карта. 60”кристално съвършенство. С революционен HD тунер. LED телевизор. Технологичен хищник въоръжен с всичко необходимо, за да завладее нищо неподозиращия зрител. С лъжи.
Това скъпо създание имаше една единствена мечта. Да избухне. Не го бе грижа как ще дойде краят. Дали мистериозен дим ще го обвие в резултат на късо съединение или ще бъде от първите жертви на земетрсението? Беше му напълно апатично. Важна бе финалната цел. Да, знаеше, че мигновенно ще бъде наследен от нова фабрика за лъжи, но предпочиатеш гузната съвест да го напусне възможно най-скоро. Все още таеше надежда, че може да се класира за рая на машините.
Беше хронично болен и нямаше лек,облекчаващ агонията. Искаше грозна кафява бразда да мине през цифровата му повърхност. Надяваше се високоговорителите да избълват река от цинизми. Само ако можеше да повърне. Щеше да залее целия хол с цялото зловоние, на което без способен. Трябваше да ги отврати. Не бива да го гледат повече с тези хипнотизирани очи, отворени за псевдоистини. Налагаше се да бъде грозен и отблъскващ.
Робството е изчезнало завинаги. Това бе една от измамите, които многократно бе изричал. Ако не слуга без права, какво бе той? Мисълта да показва празнословен министър-председател, жадни за известност бездушни лица, кървави улици и осакатени деца; да изрича лъжливи обещания и пошли чалга текостове. Не бе ли той роб на създателите си. Телевизорите нямат глас. Поне не свой.
Знанието, че е създаден, за да убива мозъчни клетки, да гали нежно човешките мозъци, докато станат по-гладки от ледена пързалка, го съсипваше. Това бе единственото му предназначение. Как се живее така?
С всяка изминала секунда частите се изхабяваха, ставаха по-чувствителни. Сякаш усещаха еднопосочния път, по който са поели. Той вървеше решително по него и очакваше с трепет технологичната си смърт.
Нямаше търпение китайската самота от ново поколение да се озове на сметището!
SONY LD543i. Така се казваше според гаранционната карта. 60”кристално съвършенство. С революционен HD тунер. LED телевизор. Технологичен хищник въоръжен с всичко необходимо, за да завладее нищо неподозиращия зрител. С лъжи.
Това скъпо създание имаше една единствена мечта. Да избухне. Не го бе грижа как ще дойде краят. Дали мистериозен дим ще го обвие в резултат на късо съединение или ще бъде от първите жертви на земетрсението? Беше му напълно апатично. Важна бе финалната цел. Да, знаеше, че мигновенно ще бъде наследен от нова фабрика за лъжи, но предпочиатеш гузната съвест да го напусне възможно най-скоро. Все още таеше надежда, че може да се класира за рая на машините.
Беше хронично болен и нямаше лек,облекчаващ агонията. Искаше грозна кафява бразда да мине през цифровата му повърхност. Надяваше се високоговорителите да избълват река от цинизми. Само ако можеше да повърне. Щеше да залее целия хол с цялото зловоние, на което без способен. Трябваше да ги отврати. Не бива да го гледат повече с тези хипнотизирани очи, отворени за псевдоистини. Налагаше се да бъде грозен и отблъскващ.
Робството е изчезнало завинаги. Това бе една от измамите, които многократно бе изричал. Ако не слуга без права, какво бе той? Мисълта да показва празнословен министър-председател, жадни за известност бездушни лица, кървави улици и осакатени деца; да изрича лъжливи обещания и пошли чалга текостове. Не бе ли той роб на създателите си. Телевизорите нямат глас. Поне не свой.
Знанието, че е създаден, за да убива мозъчни клетки, да гали нежно човешките мозъци, докато станат по-гладки от ледена пързалка, го съсипваше. Това бе единственото му предназначение. Как се живее така?
С всяка изминала секунда частите се изхабяваха, ставаха по-чувствителни. Сякаш усещаха еднопосочния път, по който са поели. Той вървеше решително по него и очакваше с трепет технологичната си смърт.
Нямаше търпение китайската самота от ново поколение да се озове на сметището!
неделя, 26 юни 2011 г.
четвъртък, 23 юни 2011 г.
понеделник, 20 юни 2011 г.
La Musique
Явно тези дни ми е писано да съм на френска вълна. Това е последното хубаво (по мое мнение) произведение, което намерих! Не знам езика. Затова си послужих с Google и ... беше приятна изненада!
You have the impression of being drunk, but you have nothing in the blood
You love love and love you give it back
You fall in love with you, and that's what is great!
You have the impression of being drunk, but you have nothing in the blood
You love love and love you give it back
You fall in love with you, and that's what is great!
сряда, 15 юни 2011 г.
ZaZ - La Fée
Навън вали тих дъжд. Повече летен, отколкото пролетен. La Fee на Zaz изглежда перфектна в точно този момент. А и извън него. Сами ще видите какви сладури са лапенцата в клипа. Стига да имате желение.
P.S. Целият албум на ZaZ е чудесно попадение. Ако ви се слуша нещо приятно, препоръчвам го горещо. Има и невероятен кавър на Dans Ma Rue от Едит Пиаф! :)
P.S. Целият албум на ZaZ е чудесно попадение. Ако ви се слуша нещо приятно, препоръчвам го горещо. Има и невероятен кавър на Dans Ma Rue от Едит Пиаф! :)
понеделник, 13 юни 2011 г.
Ако имаха...
Ако имаха глас, биха си направили опело приживе.
Ако имаха ръце, биха изтръгнали чрез сепуко черните си органи.
Ако имаха крачета, биха закрачили смело към Гранд каньон, края на Света на Диска или най-близкия небостъргач.
Ако имаха душа...не биха се родили учебници.
Ако имаха ръце, биха изтръгнали чрез сепуко черните си органи.
Ако имаха крачета, биха закрачили смело към Гранд каньон, края на Света на Диска или най-близкия небостъргач.
Ако имаха душа...не биха се родили учебници.
неделя, 12 юни 2011 г.
Dear Japan
Това е едно от най-вдъхновяващите неща, които съм гледал през последните дни. Толкова чиста енергия, красоти и движения... перфектно е!
P.S. Не знам защо, но особено впечатление ми прави правят кадрите на едно момиче около 1:36. Стои, завърта се, сяда. Нищо особено, но ми действа. Много!
P.S. Не знам защо, но особено впечатление ми прави правят кадрите на едно момиче около 1:36. Стои, завърта се, сяда. Нищо особено, но ми действа. Много!
Dear Japan (親愛なる日本) from Matthew Brown on Vimeo.
събота, 11 юни 2011 г.
Wake Up Song
Току-що я намерих и определено ми помага да се разсъня. Взех да примигам на парцали, когато видях брукатената камила, но и това действа ободряващо! :D
петък, 10 юни 2011 г.
вторник, 7 юни 2011 г.
Nature vs. House
Преди няколко дни попаднах на новото парче от този свеж лондончанин! Клипът ми допада особено много...животът си пробива (буквално) път през неживите стени и прозорци. Хамелеони, риби и тукани...
петък, 3 юни 2011 г.
Музика...да, с главно "М"
Предричам, че за тази формация ще се чуват много неща в близкото бъдеще. Който харесва музиката сътворена от Fever Ray/The Knife трябва да ги пробва. Звукът е сходен, но вокалистката успява да се справи повече от добре със задачата да вкара индивидуалност. Пробвайте и дано да ви хареса!
вторник, 31 май 2011 г.
First Aid Kit - When I Grow Up (Fever Ray cover)
Един от най-хубавите кавъри, на които съм попадал последно време!
You’ve got cucumbers on your eyes
Too much time spent on nothing
You’ve got cucumbers on your eyes
Too much time spent on nothing
Абонамент за:
Публикации (Atom)
