Харесва ми препратката към 60те и 70те.
В комбинация със сексапила върви и убийственият глас. Има нещо нетипично в него... нещо, което ме подлудява.
Може би е близостта до Anouk.

Начинът на съществуване във филма Precious е близък до битието на голяма част от нашите роми. Не мога да кажа идентичен, защото с българските социални помощи би било невъзможно да ядеш свински джолан за вечеря. Смисълът на живота за тези хора се изчерпва с получването на "месечното възнаграждение". Отстрани може и да изглежда жалко, но за тях не е. Да ти дават пари за това, че си постигнал доброволната вегитация на мозъка ти, е съблазнително. Получаваш банкнотите, защото дишаш на територията на дадена държава. Трудно е да убедиш такъв "щастливец", че не това е начинът. Не можем да говорим за развитие при хора мислещи единствено за цигари; пиене; чукане;храна (може "приoритeтите" да не са в посочената последователност).