Тройка: Gone
Преди 1 ден
вторник, 7 юни 2011 г.
Nature vs. House
Преди няколко дни попаднах на новото парче от този свеж лондончанин! Клипът ми допада особено много...животът си пробива (буквално) път през неживите стени и прозорци. Хамелеони, риби и тукани...
петък, 3 юни 2011 г.
Музика...да, с главно "М"
Предричам, че за тази формация ще се чуват много неща в близкото бъдеще. Който харесва музиката сътворена от Fever Ray/The Knife трябва да ги пробва. Звукът е сходен, но вокалистката успява да се справи повече от добре със задачата да вкара индивидуалност. Пробвайте и дано да ви хареса!
вторник, 31 май 2011 г.
First Aid Kit - When I Grow Up (Fever Ray cover)
Един от най-хубавите кавъри, на които съм попадал последно време!
You’ve got cucumbers on your eyes
Too much time spent on nothing
You’ve got cucumbers on your eyes
Too much time spent on nothing
сряда, 10 ноември 2010 г.
Телефонът ми е жив.
Знаете ли какво да не можеш без музика? Много от вас биха казали "Да".
А знаете ли какво да имаш музика в телефона си, много мелодии, разнообразни; бързи и бавни; български, английски, френски и японски; комерсиални и известни единствено на моята свтла милост... и тази изкуствена джаджа създадена от homo sapience да не иска да проведе живителните сили на музиката по слушалките до моето живо (за сега) тяло.
Кошмарно е.
Наложи ми се да вървя по софийските улици без част от себе си. Не беше същото. Хората бяха по-нацупени, улиците - по-мръсни, светът - по-изтъркан.
Слушалките си работеха, телефонът ми също ,но се чуваше само инструментал. Диви китари, механични трактувания, пиано в далечината. Но това, което прави една песен жива липсваше - мъртвите инструменти са нищо без живия човешки вокал. Това, което се наложи да изтърпя толкова време беше само част от цялото.
До днес!
Днес тичах към отдалечаващия се тролейбус. Джобът ми бе отворен. LG KP500 се чувстваше добре там. Беше му топло и уютно. Като в инкубатор. Въпреки че това синтетично яйце така и не искаше да се излюпи като феникс от пепелта, и да запее отново.
Но в бързината То падна. Сблъсъкът му със студените плочки ме накара да спра.
Дали е още живо?
Не беше. За може би 3 минути. Правих, каквото ми бе по силите. Разтривах енергично батерията му, дишах в дисплея му, интубирах го.
И чудото стана.
Телефонът отново бе жив. Реших да му дам почивка и да го заредя. В топлата квартира. Сигурно се чувстваше като VIP пациент и това да де резултат...
...час по-късно.
В метрото LG издаде крясък от песента. Той искаше да сложа слушалките си докато гледам замислените лица и да му бъда отново най-добър приятел. И желанието се превърна в реалност.
Не е ли чудо? Въпреки че гравитацията ми го отне така брутално, няколко човешки стъпала бяха на сантиметри от феникса-зародиш... Явно е било писано.
Чрез живия си телефон аз станах по-жив сравнение с тази сутрин.
Животът е чудесен!
А знаете ли какво да имаш музика в телефона си, много мелодии, разнообразни; бързи и бавни; български, английски, френски и японски; комерсиални и известни единствено на моята свтла милост... и тази изкуствена джаджа създадена от homo sapience да не иска да проведе живителните сили на музиката по слушалките до моето живо (за сега) тяло.
Кошмарно е.
Наложи ми се да вървя по софийските улици без част от себе си. Не беше същото. Хората бяха по-нацупени, улиците - по-мръсни, светът - по-изтъркан.
Слушалките си работеха, телефонът ми също ,но се чуваше само инструментал. Диви китари, механични трактувания, пиано в далечината. Но това, което прави една песен жива липсваше - мъртвите инструменти са нищо без живия човешки вокал. Това, което се наложи да изтърпя толкова време беше само част от цялото.
До днес!
Днес тичах към отдалечаващия се тролейбус. Джобът ми бе отворен. LG KP500 се чувстваше добре там. Беше му топло и уютно. Като в инкубатор. Въпреки че това синтетично яйце така и не искаше да се излюпи като феникс от пепелта, и да запее отново.
Но в бързината То падна. Сблъсъкът му със студените плочки ме накара да спра.
Дали е още живо?
Не беше. За може би 3 минути. Правих, каквото ми бе по силите. Разтривах енергично батерията му, дишах в дисплея му, интубирах го.
И чудото стана.
Телефонът отново бе жив. Реших да му дам почивка и да го заредя. В топлата квартира. Сигурно се чувстваше като VIP пациент и това да де резултат...
...час по-късно.
В метрото LG издаде крясък от песента. Той искаше да сложа слушалките си докато гледам замислените лица и да му бъда отново най-добър приятел. И желанието се превърна в реалност.
Не е ли чудо? Въпреки че гравитацията ми го отне така брутално, няколко човешки стъпала бяха на сантиметри от феникса-зародиш... Явно е било писано.
Чрез живия си телефон аз станах по-жив сравнение с тази сутрин.
Животът е чудесен!
понеделник, 30 август 2010 г.
събота, 15 май 2010 г.
Florence And The Machine - Cosmic Love [Official Video]
Няма как да не споделя с вас една от най-силните песни, които някога съм чувал.
Мощта на ударите карат сърцето ми да бие лудо, а вокалите на Флорънс ме запращат в небититето.
Надуйте колонките и усетете чистата енергия.
Ако това не е космическа любов, то кое е? :)
понеделник, 10 май 2010 г.
Емоционалност
Ако не за човек на изкуството, Путин е перфектен за рекламно лице на ботокс.
P.S. Други свежи картинки може да видите в сайта www.grandoman.com
Абонамент за:
Публикации (Atom)
